PP & IT Consulting Ltd.

Основна единица за стойност в бизнеса е икономическата информация


 

 

 

Правилник на Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки

(приет с ПМС № 259 от 24.09.2004 г., обн., ДВ, бр. 87 от 5.10.2004 г., в сила от 1.10.2004 г.)

Глава първа

ОБЩА РАЗПОРЕДБА

Арбитражен съд

Чл. 1. (1) С правилника се урежда редът за разглеждане и решаване на спорове по обществени поръчки, възложени на Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки.

(2) Арбитражният съд е компетентен да разгледа и реши спора и когато седалището или местожителството на някоя от страните е извън Република България.

Основания за компетентността на Арбитражния съд

Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда и решава споровете, ако те са му възложени с арбитражно споразумение, по което страни са възложителят и всички кандидати в процедура по възлагане на обществена поръчка.

(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Арбитражно споразумение е налице и когато то се съдържа в одобрената от възложителя документация за участие в процедурата по обществена поръчка и в подадените от кандидатите оферти или заявления за участие, в писма, телеграми, рамково споразумение по чл. 107 от Закона за обществените пръчки (ЗОП) или в други документи.

(3) Смята се, че има арбитражно споразумение и когато:

1. субект на обществената поръчка по смисъла на чл. 6 ЗОП писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от Арбитражния съд, или

2. субект на обществената поръчка по смисъла на чл. 6 ЗОП участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на Арбитражния съд да разглежда спора.

Приложими процедурни правила

Чл. 3. (1) Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки означава и приемане на този правилник.

(2) Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила относно разглеждането на делото, освен ако те противоречат на повелителни норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на правилника.

(3) По въпроси, неуредени от Закона за обществените поръчки, Закона за международния търговски арбитраж, правилника или от споразумението на страните, арбитрите процедират съобразно своята разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора, като обезпечават във всеки случай равна възможност на всяка страна за защита.

(4) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, освен ако страните поискат да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.

(5) Ако страната не възрази незабавно писмено или в арбитражното заседание срещу нарушаване на процедурно правило по този член, счита се, че тя се е отказала от правото си да се позовава на това нарушение.

Глава втора

ИСК И ОТГОВОР НА ИСКА

 

Предявяване на иск

Чл. 4. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Арбитражния съд.

(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането.

Съдържание на исковата молба

Чл. 5. (1) Исковата молба съдържа:

1. пълното наименование на страните;

2. адрес на страните и телефон за контакти, а по възможност - и телефакс, телекс и адрес за електронни съобщения;

3. изложение на обстоятелствата и правните норми, на които ищецът основава своето искане, включително точна индивидуализация и дата на решението на възложителя, което е предмет на спора;

4. дата, на която ищецът е уведомен за решението на възложителя;

5. искането на ищеца;

6. доказателства в подкрепа на иска;

7. името на арбитъра и на резервния арбитър или молба арбитърът и резервният арбитър да бъдат определени от председателя на Арбитражния съд;

8. опис на документите, приложени към исковата молба;

9. документ за платена арбитражна такса;

10. подпис на ищеца.

(2) Ищците - чуждестранни лица, посочват в исковата молба и адрес за кореспонденция в Република България.

(3) Към исковата молба се прилагат: арбитражното споразумение (ако има подписано такова), съответно документите, в които то се съдържа, както и преписи от исковата молба и от писмените доказателства за всички страни в производството. Ако ищецът не разполага с някой от документите, в които се съдържа арбитражното споразумение, той трябва изрично да заяви това.

(4) Когато в исковата молба или в арбитражното споразумение не е посочен арбитър и/или резервен арбитър, те се определят от председателя на Арбитражния съд.

(5) Председателят на Арбитражния съд може да изготви образци на искови молби и на отговор на иска по дела от компетентността на Арбитражния съд, които служат за улеснение на страните.

Отстраняване на недостатъците

на исковата молба

Чл. 6. (1) Когато председателят на Арбитражния съд установи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 1 - 5, 9 и 10 и ал. 2 или не са представени преписи от нея съобразно чл. 5, ал. 3, той уведомява ищеца да отстрани недостатъците в 7-дневен срок от уведомлението. До отстраняване на недостатъците в исковата молба делото се оставя без движение.

(2) Ако недостатъците не бъдат отстранени в определения по ал. 1 срок, исковата молба се връща с разпореждане на председателя на Арбитражния съд.

Съединяване на дела за съвместно разглеждане

Чл. 7. (1) Председателят на Арбитражния съд следи служебно за постъпването на искови молби, с които се оспорва вече оспорено решение на възложителя.

(2) По-късно постъпилите искови молби се присъединяват от председателя на Арбитражния съд за съвместно разглеждане към най-рано постъпилата искова молба.

(3) Арбитражният съд уведомява всички ищци за съединяването на исковете им за разглеждане в едно производство.

(4) Когато ищците са повече от един, те посочват общ арбитър и резервен арбитър в 7-дневен срок от уведомлението на арбитражния съд по чл. 8, ал. 1, в което са посочени всички избрани от ищците арбитри. Ако в посочения срок ищците не изберат общ арбитър, той се определя от председателя на Арбитражния съд в 3-дневен срок.

(5) Встъпилите в делото кандидати съгласно чл. 120, ал. 3 ЗОП не могат да избират арбитър и резервен арбитър.

Отговор на исковата молба

Чл. 8. (1) След изтичането на срока по чл. 120, ал. 2 ЗОП секретариатът на съда уведомява за постъпилите искови молби всички посочени в тях страни, като им изпраща преписи от исковите молби с приложенията им.

(2) При изпращане на документите по ал. 1 секретариатът уведомява посочените в исковата молба ответници, че те могат в 7-дневен срок от получаването им да подадат отговор на исковата молба с приложени към него доказателства.

(3) В срока по ал. 2 всички ответници съобщават името на избрания от тях арбитър и на резервния арбитър или предоставят на председателя на Арбитражния съд да ги определи.

(4) Ако ответниците не посочат арбитър в срока по ал. 2 или са посочили различни арбитри, арбитърът се определя от председателя на Арбитражния съд в 3-дневен срок от постъпването на отговори от всички ответници, съответно от изтичането на срока за отговор. По същия начин се процедира и при непосочване или липса на съгласие за резервен арбитър.

(5) В отговора на исковата молба възложителят задължително посочва наименованията и адресите на всички кандидати в процедурата по възлагане на обществената поръчка, както и дата на узнаване на оспореното решение.

(6) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

Глава трета

КНИЖА, СЪОБЩЕНИЯ И ВРЪЧВАНЕ

 

Представяне на документите по делото

Чл. 9. (1) Всички документи се представят в толкова екземпляра, колкото са страните, и два екземпляра за Арбитражния съд.

(2) Когато са съставени на чужд език, документите по ал. 1 се придружават с превод на български език.

Изпращане и връчване на документите

Чл. 10. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.

(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и чрез електронна поща или по телефакс.

(3) Документите по ал. 1 и 2 могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител срещу разписка.

Получаване на книжата, призовките и съобщенията

Чл. 11. (1) Книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до посочения в документите за участие в обществената поръчка пощенски адрес с препоръчано писмо, по телефакс, по електронна поща или с каквото и да е друго средство, което удостоверява изпращането им.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато страната изрично е посочила друг адрес за призоваване и получаване на книжа в арбитражното производство.

(3) Документът по ал. 1 се смята получен и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това.

(4) При изпращане по пощата за дата на получаване се счита датата, на която получателят е получил писмото, съответно е бил поканен да получи документа, и е отказал или не се е явил да го получи.

(5) При изпращане по електронна поща или по телефакс за дата на получаване се счита датата на успешното изпращане на документа. Изпращането се удостоверява писмено от секретариата на Арбитражния съд. В тези случаи към делото се прилага и разпечатка от информационната система на Арбитражния съд, съответно от потвърждението за получаване на факса.

(6) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от датата, на която адресатът е получил или се счита, че е получил съобщението съгласно ал. 4 и 5. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден.

Глава четвърта

РЕШАВАЩ ОРГАН

Състав на решаващия орган

Чл. 12. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващ орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.

(2) Страните могат да посочат за арбитър всяко лице, което:

1. е пълнолетен български гражданин;

2. не е осъждано;

3. има най-малко 5 години юридически стаж.

(3) В случаите по чл. 121, ал. 3, изречение трето, чл. 121, ал. 4, изречение второ и чл. 121, ал. 5 ЗОП председателят на Арбитражния съд не може да определя за арбитър, съответно за председател на арбитражния състав:

1. адвокат, спрямо когото с влязло в сила решение е наложено дисциплинарно наказание по Закона за адвокатурата или съответно приложимия чужд закон, освен ако лицето е реабилитирано;

2. лице, което е било член на управителен или контролен орган на търговец, обявен в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

(4) Съответните лица представят декларация пред председателя на Арбитражния съд за липсата на обстоятелства по ал. 3.

(5) Съставът на решаващия орган може да бъде определен и с арбитражното споразумение.

(6) Председателят на Арбитражния съд може да предложи на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който страните да определят по взаимно съгласие или да предоставят на председателя на Арбитражния съд да го определи.

Един арбитър

Чл. 13. По съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено от един арбитър. В този случай те избират и резервен арбитър. Ако страните не могат да постигнат съгласие относно избора, арбитърът и резервният арбитър се определят от председателя на Арбитражния съд.

Състав от арбитри

Чл. 14. (1) След определянето на арбитри на страните по реда на чл. 5, ал. 1 и 4, чл. 7, ал. 4 и чл. 8, ал. 3 и 4 същите арбитри избират председателя на решаващия орган в 7-дневен срок от съобщението за избирането им.

(2) Ако арбитрите на страните не изберат председателя на решаващия орган в срока по ал. 1, той се определя от председателя на Арбитражния съд в 3-дневен срок.

(3) Решението на председателя на Арбитражния съд по ал. 2 е окончателно.

(4) В 3-дневен срок от конституирането на решаващия орган арбитрите избират докладчик по делото. Ако докладчик не бъде избран в този срок, докладчик е председателят на арбитражния състав.

Процедура за определяне на арбитър при невъзможност или

бездействие на председателя на Арбитражния съд

Чл. 15. (1) Ако председателят на Арбитражния съд е в обективна невъзможност да определи арбитър, арбитърът се определя от лицето, определено по реда на чл. 4, ал. 6 от устава на Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки.

(2) Ако липсва упълномощаване съгласно чл. 4, ал. 6 от устава на Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки или председателят не назначи арбитър в 30-дневен срок от възникване на основание за това, всяка от страните в арбитражното производство може да поиска от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки определянето на арбитър по реда на ал. 3 и 4.

(3) При постъпване на искане по ал. 2 изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки поканва всеки от ищците, съответно от ответниците, в 3-дневен срок да посочат до 3 лица, които са съгласни да бъдат назначени като арбитри, и да представят декларации по чл. 17, ал. 2 на посочените от тях лица.

(4) В 3-дневен срок след изтичането на срока по ал. 3 арбитърът се определя чрез жребий между лицата, посочени от ищците, съответно от ответниците, които са заявили съгласие да бъдат назначени за арбитри и са представили декларации по чл. 17, ал. 2. Жребият се провежда в присъствието на страните.

Заместване на арбитър

Чл. 16. (1) Ако арбитърът не приеме избора, почине, бъде възпрепятстван да изпълнява или не изпълнява задълженията си повече от 15 дни, той се замества от резервния арбитър. Същото важи, когато арбитърът бъде внезапно възпрепятстван да участва в насроченото заседание. Резервният арбитър продължава делото до окончателното му приключване.

(2) При условията на ал. 1 председателят на решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран.

(3) Ако и спрямо резервния арбитър настъпят обстоятелствата по ал. 1, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и резервен арбитър.

(4) Ако е необходимо и след като вземе мнението на страните, решаващият орган в случаите по ал. 1 - 3 може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на заседанията по делото, проведени преди замяната.

Отвод на арбитър

Чл. 17. (1) Всеки арбитър трябва да бъде безпристрастен и независим от страните към момента на приемането от негова страна на определянето му като арбитър и да остане независим и безпристрастен през цялото арбитражно производство.

(2) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то посочва всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение до приключването на арбитражното производство.

(3) Съмненията по ал. 2 могат да бъдат счетени за основателни, ако разумно и информирано трето лице би стигнало до извода, че има вероятност арбитърът да бъде повлиян от фактори, различни от изложените по делото доводи на страните.

(4) Съмненията се считат за основателни, когато:

1. е налице идентичност между страна и арбитър, ако арбитърът е представител на страна по делото или ако арбитърът има икономически или личен интерес по въпрос от предмета на делото;

2. арбитърът участва в адвокатски съдружия и адвокатски дружества по Закона за адвокатурата, на които страната е възложила своята защита по делото;

3. арбитърът е страна по договор за постоянна работа по чл. 77 от Закона за адвокатурата с адвокат или с адвокатско дружество, на които страната е възложила своята защита по делото.

(5) Лицата, предложени за арбитри, са длъжни да разкрият обстоятелствата по ал. 2, независимо от това дали считат възможните съмнения за своята безпристрастност или независимост за основателни.

(6) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност и ако съществуват данни, че те пряко или косвено са заинтересувани от изхода на делото.

(7) При наличие на обстоятелствата по ал. 4 арбитърът или решаващият орган са длъжни да си направят отвод.

Процедура за отвода

Чл. 18. (1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуването на решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода.

(2) Отвод не може да бъде правен, след като арбитражният състав е постановил определение, с което делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и решаващият орган е пристъпил към постановяване на решение. Искането за отвод не е основание за отмяна на определението на арбитражния състав по предходното изречение.

(3) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват основанията и доказателствата за това.

(4) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася председателят на Арбитражния съд.

(5) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър или председателят на решаващия орган се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на правилника.

Отвод на вещо лице и преводач

Чл. 19. На основанията по чл. 17, ал. 2 може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася решаващият орган.

Глава пета

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО

 

Подготовка за разглеждане на делото

Чл. 20. (1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено. За тази цел делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, като те се уведомяват от решаващия орган за взетите мерки и за сроковете за тяхното изпълнение.

(2) Арбитърът или председателят на решаващия орган може да даде на секретариата на съда отделни нареждания по подготовката на делото. Той насрочва делото и възлага на секретариата призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и преводачите.

Място за провеждане на заседанията на съда

Чл. 21. (1) Заседанията на съда се провеждат в София.

(2) При необходимост по искане на страните решаващият орган може да проведе заседанията си и в друго населено място, като разноските в този случай се авансират от страната, която е поискала заседанието да се състои на друго място.

Призоваване на заседание

Чл. 22. (1) На страните се изпращат призовки, в които се посочват датата, часът и мястото на заседанието. Призовките и съобщенията се връчват не по-късно от 7 дни от датата на провеждане на заседанието.

(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намален.

Език на разглеждане на делата

Чл. 23. Разглеждането на делото се извършва на български език, но ако една от страните е със седалище или местожителство в чужбина, те могат да се споразумеят да бъде използван друг език. Споразумението трябва да се постигне преди образуване на решаващия орган. Той назначава за страната, която не владее български език, преводач. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна независимо от изхода на делото.

Разглеждане на делото

Чл. 24. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители. Представителите могат да бъдат и чужди граждани, когато седалището или местожителството на страната е в чужбина.

(2) Делото се разглежда при закрити врата. С разрешение на решаващия орган и при съгласие на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.

(3) По съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено, без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият орган може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.

(4) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответниците в отговора на исковата молба са заявили, че признават иска.

Неявяване на страна

Чл. 25. (1) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото.

(2) Решаващият орган отлага делото само ако страната и нейният пълномощник не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

(3) Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Възражение за некомпетентност

Чл. 26. (1) Решаващият орган проверява дали разглеждането на делото е от компетентността на Арбитражния съд.

(2) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради липса или недействителност на арбитражното споразумение.

(3) Възражението за некомпетентност на Арбитражния съд трябва да е направено най-късно в срока за отговор на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е избрала или е участвала в избора на арбитър.

(4) Когато бъде поставен въпрос извън компетентността на Арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.

(5) Решаващият орган може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

(6) По възражението за некомпетентност решаващият орган се произнася с определение, преди да навлезе в разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.

(7) Ако решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Обезпечаване на иска

Чл. 27. (1) Ако страните не са уговорили друго, Арбитражният съд може по искане на една от тях да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки Арбитражният съд м